Арбитражът по частноправни спорове – алтернатива на стандартното държавно съдебно правораздаване

 

 

Стандартните процедури при държавното съдебно правораздаване за уреждане на спорове, не са единственият възможен начин страните по него да получат справедливост, а по-скоро последният изход за това. В една правова държава при икономически напреднало общество, където бързината при разрешаването на възникналите конфликти е от особено значение за сигурността в оборота и на участниците в него, по-практично и целесъобразно е да се търси алтернатива на мудните и понякога безкрайно дълги процедури при стандартните съдопроизводства. Именно поради това, като алтернатива на държавното съдебно производство се е наложил арбитражът. В конкретния случай става дума само за арбитраж за разрешаване на частноправни имуществени спорове въз основа на арбитражно споразумение, а не за всичко, което носи името арбитраж.

 

По своята същност арбитражът е връхна проява на диспозитивното начало в гражданския процес и се състои в разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени отношения. Съгласно чл. 365 от Закона за задълженията и договорите, страните могат да уредят сами чрез договор за спогодба възникнал между тях спор относно такова правоотношение. Но когато не съществуват изгледи за спогодба или тя не е била постигната, страните могат да овластят по взаимно съгласие трето лице да разреши вместо тях възникналия помежду им частноправен спор, като постанови по него задължително за тях решение. В този случай третото лице става арбитър, а разрешаването на спора от него представлява арбитраж. Поради това арбитражът е проява на недържавно, доброволно, договорно, частно правораздаване, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на арбитражно споразумение, което по естеството си е договор за арбитраж. Затова без арбитражно споразумение не може да има арбитраж, т.е. за да може един спор да бъде разгледан от определен арбитражен съд, страните по спора трябва да са сключили помежду си арбитражно споразумение, което е абсолютно задължително законово изискване за разглеждането на съответния спор от съответната арбитражната инстанция.

 

Съвсем общо може да се каже, че арбитражното производство е моделирано по образец на съдебния исков процес. И двете производства започват с искова молба. Пред арбитража, както и пред държавния съд могат да бъдат предявени установителен, осъдителен или конститутивен иск. Сходни са проблемите за процесуалните предпоставки и за процесуалната легитимация, за разпределението на доказателствената тежест и видовете доказателства. Присъщи и на арбитража и на съдебния исков процес са другарството, участие на трети лица, насрещен иск, изменение на иска, оттегляне и отказ от иска и други. А що се касае до основните разлики, те произтичат от факта, че арбитражът не е проява на държавна власт, докато съдебният исков процес е неин израз, т.е. разликата се състои в основанието на правораздавателното правомощие и методите, като това са власт при държавния съд и доброволност при арбитража.

 

Както всяка процедура и арбитражът има своите предимства и недостатъци. Недостатъците на арбитража спрямо държавното правосъдие се дължат главно на неговата договорна същност. В този смисъл е забраната за допустимост на арбитража по трудови спорове, тъй като стопанското неравенство на страните по него може да доведе до организация и процедура на арбитража, изгодни за стопански по-силната страна. Друг съществен недостатък на арбитража произлиза от факта, че не разполага с държавна власт и поради това се нуждае от съдействието на държавния съд, т.е. арбитражът не може да изпълни надлежно своята правораздавателна функция, например да събере устни доказателства. Основните предимства на арбитража спрямо държавното съдебно правораздаване са следните :

 

1. Избягвайки компетентността на редовните държавни съдилища, двете страни поверяват спора на недържавен правораздавателен орган,към който изпитват доверие. Арбитражният съд е наднационален, неговата правораздавателна власт не произтича от държавния суверенитет, за разлика от държавните съдилища, чиято юрисдикция произтича пряко от държавата,което в определени случаи може да се окаже решаващо за интересите на страните.

 

2. Страните участват в конституирането на решаващия орган чрез избора на арбитрите.

 

3. Разрешаването на спора става по опростена процедура, предварително известна и на двете страни. Те могат да я изменят и да я приспособяват към особеностите на спора. Налице е възможността процедурата за разглеждането на делата да бъде уговаряна. Тази особеност произтича от договорната същност на арбитража. Такава уговорка на съдопроизводствения ред е не само абсолютно недопустима пред държавните съдилища, но и поставя много въпроси и клопки. В този смисъл тази отлика може да бъде определена като положителна (например: уговаряне на по-голям съдебен състав от предписания по закон или в правилника на съответната институция; също така в случаи, когато се разглежда спор с голяма стойност на иска, може да се предвиди забрана за арбитражния съд да разпитва свидетели и да постанови решение само въз основа на писмените доказателства).

 

4. Страните възлагат спора на арбитрите със специални познания, каквито не винаги притежават обикновените съдии. Състезателното начало в арбитражния процес е застъпено с пълна сила и се следва неизменно, докато в държавните съдилища, въпреки че този принцип е подчертано спазван, все още може да се наблюдава архаичния навик на някои съдии да насочват и подкрепят едната или другата страна. От друга страна пред държавните съдилища на Република България не могат да участват като съдии и адвокати лица, които са чужденци, докато процесуалните правила на арбитражните съдилища са много по-либерални в тази насока и допускат чужди граждани в съдопроизводствените действия. Тук предимства биха могли да се извлекат по-скоро с оглед на един международно-правен спор.

 

5. Бързината е едно от големите предимства на арбитража. Производството е едноинстанционно. Основно преимущество на едноинстанционното производство е бързината, също така решението постановено от арбитражния съд е окончателно и не подлежи на "ревизия" от по-горна инстанция и е допълнителна гаранция за по-бързото разрешаване на спора. Делата приключват нормално в рамките на 4-7 месеца.

 

6. Арбитражните решения са окончателни, подлежат на доброволно изпълнение и се отличават със стабилност,тъй като могат да бъдат атакувани само по исков ред.

 

7. Арбитражното производство е по-икономично. Събираната такса не е постоянен процент, а намалява с увеличение на иска. Разходите за защита, вещи лица, преводачи и др. се правят само в една инстанция. Имайки предвид бързината и необжалваемостта на арбитражното решение, от икономически аспект таксата е може би най-малкото, което ще бъде спестено.

 

8. Арбитражното дело е непублично и конфиденциално, поради което арбитражът е в състояние да избегне влошаване на отношенията между страните. Конфиденциалността (заседанията на арбитражния съд са при закрити врати) при разглеждането на арбитражните дела, го правят предпочитана алтернатива на публичния граждански процес, който се провежда при открити врати. При търговски спорове често е възможно разкриването на факти и обстоятелства (например търговска тайна),които могат да се избегнат с ограничаване на публичността при арбитража.

 

9. За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища.

 

10. Изправната страна по договора може да избегне необходимостта, неудобството, разходите и неравенството да води дело срещу неизправната страна в чужбина.

 

11. Тъй като и двете страни доброволно са се подчинили на арбитража, по-голяма е вероятността те да запазят добрите си делови връзки.

 

12. Изпълнението на арбитражното решение в чужбина е обезпечено чрез Нюйоркската конвенция в много по-висока степен, отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища. Тъй като решението по арбитражни дела е окончателно, има сила на присъдено нещо и не подлежи на обжалване, според Гражданско процесуалния кодекс на Република България то е изпълнително основание, следователно чрез него може да се иска и предприеме изпълнение срещу длъжника, като има същата сила,която има решението на държавния съд.

 

И ако съпоставим предимствата и недостатъците, изводът ще бъде, че предимствата на арбитража спрямо държавното правосъдие надделяват.

 

Съществуват различни видове доброволен арбитраж по частноправни спорове съобразно тяхното устройство и страни. Арбитражът може да бъде ad hoc (инцидентен) или постоянно действащ, а според местожителството или седалището на страните – международен или вътрешен. Арбитражът е вътрешен, когато и двете страни по него са с местожителство или седалище в България, а също така и когато една от страните или и двете страни са предприятия с чуждестранно участие със седалище в Република България. Арбитражът се счита за международен, когато местожителството или седалището на поне една от страните е не в Република България, а в друга държава, като националността на страните е без значение. Арбитражът е ad hoc, когато се учредява само за разрешаване на спора или споровете, посочени в арбитражното споразумение, така че след тяхното разрешаване той престава да съществува и затова той се нарича инцидентен арбитраж. Постоянно действащ арбитраж е налице, когато е учредена арбитражна институция с оглед разрешаването на неограничен брой спорове, които могат да бъдат възложени в бъдеще. Тази институция не разрешава сама споровете. Те се разрешават от арбитри, които действат от нейно име, като образуват по отделните дела едноличен или колегиален арбитражен съд. Тя е следователно недържавно арбитражно учреждение, което администрира осъществяването на арбитраж по делата, възложени на институцията. Затова тя има органи –председател, президиум, секретариат и други, както и устав и правилник, според които се образува арбитражен съд по конкретно дело и се разглеждат арбитражните дела.

 

Арбитражният съд при Национална Асоциация Бизнес и Право, с оглед на споровете, които приема за разглеждане е постоянна арбитражна институция с обща компетентност, т.е. приема за разглеждане всякакви спорове с арбитрируем предмет. Освен това Арбитражният съд при НАБП разглежда не само спорове между юридическите и физическите лица, членуващи в асоциацията, а спорове без оглед на страните по тях. Затова Арбитражният съд при НАБП е открита арбитражна институция и разрешава граждански спорове, както и спорове за попълване празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това, дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в Република България. Според Закона за международния търговски арбитраж арбитражният съд не е компетентен да разглежда неимуществени спорове и такива за издръжка, спорове за вещни права или владение върху недвижим имот, както и за права по трудови правоотношения.

 

Както вече отбелязохме, за да може един спор да бъде разгледан от Арбитражния съд при НАБП,страните по спора трябва да са сключили помежду си арбитражно споразумение. Арбитражното споразумение е договор за арбитраж. С него страните по договора възлагат на арбитражния съд всички или някои от споровете, които могот да възникнат или са вече възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно частноправно имуществено правоотношение, което може да бъде предмет на арбитраж. В сравнение с договорите на материалното право арбитражното споразумение е един процесуален договор, защото неговите правни последици са процесуални. Арбитражното споразумение е поради това едновременно институт на материалното и на процесуалното право. Арбитражното споразумение може да бъде сключено като отделно споразумение или да бъде включено като арбитражна клауза в договора, между страните. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Писмено означава да бъде сключено по един от двата, посочени по-горе начина, а също така писмената форма е удовлетворена и когато страните са си разменили писма, телеграми, факсове и други. Като всеки договор арбитражното споразумение може да бъде сключено под срок или условие. Като се има предвид, че арбитражното споразумение е израз на волята на страните, то може по взаимно съгласие на страните да бъде допълнено, изменено или отменено. Арбитражното споразумение може да бъде сключено както преди, което е предпочитаният и по-сигурен вариант, такаи по време или след възникване на спора. Арбитражното споразумение е самостоятелно и независимо от материалноправния договор, но този факт не изключва възможността и двата договора да бъдат засегнати от едни и същи пороци. Ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния Съд при Национална Асоциация Бизнес и Право означава и приемане на Правилника на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право. Арбитражният съд се произнася за своята компетентност. Компетентността е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и за разглеждане на спора по същество, така че при липса на компетентност делото се прекратява. Възражението, че Арбитражният Съд не е компетентен, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба, освен ако има уважителна причина за закъснението. По възражението за некомпетентност Арбитражният съд се произнася с определение или с решение по делото.

 

С оглед изискванията на чл. 9 от Гражданския процесуален кодекс, Закона за международния търговски арбитраж, Устава на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право и Правилника на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право, Национална Асоциация Бизнес и Право препоръчва на юридическите и физическите лица при сключване на техните търговски и граждански договори следната арбитражна клауза:

 

“Всички спорове, породени от този договор, имат връзка с него или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Правосъобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения.”

 

Препоръчаната арбитражна клауза е приложима както по вътрешни,така и по международни търговски и граждански договори :

 

“Any disputes arising from this contract or concerning it, including disputes arising from or concerning its interpretation, invalidity, non-performance or termination, as well as disputes about filling gaps in a contract or its adaptation to newly arisen circumstances, shall be settled by the Arbitration Court at the National Business and Law Association in accordance with its Rules for Cases based on Arbitration Agreements.”

 

Тъй като арбитражното споразумение лежи в основата на арбитража, то е подчинено на същия закон, на който е подчинен арбитражът, а именно законът по мястото (седалището) на арбитража. Вътрешният арбитраж според § 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМТА е подчинен само на българския закон. Но съгласно Нюйоркската конвенция се допуска избор на закон за арбитражното споразумение, независимо от това дали арбитражът е международен или вътрешен. И тъй като България е страна по Нюйоркската конвенция, българските съдилища са длъжни да зачитат арбитражни споразумения, подчинени от страните на избран от тях закон, даже арбитражът, уговорен от тях, да е вътрешен, щом като е в държава –страна по конвенцията. Когато арбитражът е международен, страните по него могат да подчинят арбитражното споразумение на избран от тях закон не само по Нюйоркската конвенция, но и по Европейската конвенция и по нашия ЗМТА. Когато страните не са подчинили арбитражното споразумение на избран от тях закон, за него се прилага законът на държавата, където е мястото на арбитража. А по въпросите за правоспособността и дееспособността на страните по арбитражното споразумение се прилага не избраният закон или закона по мястото на арбитража, а отечественият закон на съответната страна.

 

А що се отнася до изборът на закон относно материалноправния договор, даже когато е направен с арбитражната клауза, включена в този договор, то това не означава, че страните подчиняват на избрания закон и арбитражното споразумение. Двата договора имат съвършено друг предмет, функции и правни последици. От самата формулировка на избора на закон за материалноправния договор (обикновено : “При решаване на спора ще се прилага законът на държава Х”) изключва волята на страните да подчинят на същия закон и арбитражното споразумение.

 

В Правилника на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право, както и в ЗМТА подробно са уредени въпросите относно арбитражното производство, а именно тези касаещи образуването и развитието на арбитражното производство, подаването на искова молба и отговор, предявяването на насрещен иск и възражение за прихващане, изменение на иска и на защитата срещу него, провеждането на заседания и призоваването за тях, определянето цената на иска, разглеждането на делата, доказването, отлагането или спирането на делото, дължимите такси и разноски и постановяването на арбитражно решение.

 

Както споменахме, решението по арбитражни дела е окончателно, има сила на присъдено нещо и не подлежи на обжалване. Според чл. 41, ал. 1 от ЗМТА с връчването на арбитражното решение на една от страните то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Понеже подлежи на принудително изпълнение, осъдителното арбитражно решение има същата изпълнителна сила като съдебното решение. Като него то е изпълнително основание, така че въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава по молба на заинтересованата страна от Софийски градски съд. Към молбата трябва да бъдат приложени арбитражното решение и доказателство, че то е връчено на длъжника по изпълнението. За производството за издаване на изпълнителен лист важи ГПК.

 

И не на последно място по значимост ще отбележим още веднъж, че при международен арбитраж, изпълнението на арбитражното решение в чужбина е обезпечено чрез Нюйоркската конвенция в много по-висока степен, отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища.