**КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ АРБИТРАЖНИ РЕШЕНИЯ
Обн. ДВ бр. 2 от 8 Януари 1965г.
Член I
1. Настоящата Конвенция се прилага относно признаването и изпълнението на арбитражни решения, постановени на територията на държава, различна от държавата, в която се иска признаването и изпълнението на решенията, по спорове, страни по които могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Тя се прилага също така за арбитражни решения, които не се смятат за национални решения в тази държава, в която се иска тяхното признаване и изпълнение.
2. Терминът "арбитражни решения" включва не само арбитражните решения, постановени от арбитри, назначени за определени случаи, но също така и арбитражни решения, произнесени от органи на постоянни арбитражи, на които страните са се подчинили.
3. При подписването или ратифицирането на настоящата Конвенция, при присъединяването към нея или при уведомяването за разпростиране, предвидено в член Х, всяка държава може, на основата на взаимност, да заяви, че ще прилага Конвенцията относно признаването и изпълнението само на решенията, постановени на територията на друга договаряща държава. Тя може също така да заяви, че ще прилага настоящата Конвенция само относно спорове, възникнали от договорни или недоговорни правоотношения, които се считат търговски съгласно нейния национален закон.
Член II
1. Всяка от договарящите държави признава писменото съглашение, според което страните се задължават да отнасят в арбитраж всички или някои от споровете, които са възникнали или могат да възникнат между тях по повод на едно определено договорно или друго недоговорно правоотношение, отнасящо се до въпрос, който може да бъде разрешаван по арбитражен ред.
2. Под "писмено съглашение" се разбира било арбитражна уговорка, включена в договор, било арбитражно съглашение, подписано от страните или съдържащо се в разменени писма или телеграми.
3. Съдът на договарящата държава, пред който е предявен иск по въпрос, по който страните са сключили съглашение по смисъла на настоящия член, е длъжен по молба на една от страните да ги препрати към арбитраж, освен ако намери, че споменатото съглашение е недействително, загубило сила или че не може да бъде приложено.
Член III
Всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в следващите членове. За признаване и изпълнение на арбитражните решения, за които се прилага настоящата Конвенция, не ще се въвеждат значително по-строги условия или значително по-високи съдебни такси от онези, които важат за признаване и изпълнение на национални арбитражни решения.
Член IV
1. За да получи посочените в предидущия член признаване и изпълнение, страната, която иска признаването и изпълнението, трябва да представи едновременно с молбата:
а) надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или надлежно заверен негов препис;
б) оригинала на съглашението, посочено в член II, или надлежно заверен препис на същото.
2. Ако арбитражното решение или съглашението не са съставени на официалния език на държавата, в която това решение се предявява за признаване и изпълнение, страната, която моли за признаване и изпълнение на решението, трябва да представи превод на тези документи на този език. Преводът се заверява от официален или заклет преводач или от дипломатическо или консулско учреждение.
Член V
Признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани по молба на страната, срещу която то се предявява, ако тя докаже пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението:
а) че страните по съглашението, посочено в член II, са били по силата на приложимия спрямо тях закон недееспособни или че съглашението е недействително по силата на закона, на който страните са го подчинили, а при липса на указание в тази насока, по силата на закона на държавата, където решението е било постановено, или
б) че страната, срещу която решението се предявява, не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или по други причини й е било невъзможно да предяви своите защитни средства, или
в) че решението е постановено по спор, непосочен в арбитражното съглашение или неспадащ към споровете, предвидени от арбитражната уговорка в договора, или че съдържа постановления, които излизат извън условията на арбитражното съглашение или арбитражната уговорка в договора; във всеки случай обаче, ако постановленията на решението, отнасящи се до въпроси, подчинени на арбитраж, могат да бъдат отделени от тези, които се отнасят до въпроси, неподчинени на арбитраж, то постановленията по въпросите, подчинени на арбитраж, могат да бъдат признати и изпълнени, или
г) че съставът на арбитражния съд или арбитражната процедура не са били в съответствие със съглашението на страните или при липса на такова не са били в съответствие със закона на държавата, в която се е състоял арбитражът, или
д) че решението не е станало още задължително за страните или е било отменено, или изпълнението му е било спряно от компетентния орган на държавата, в която или съобразно закона на която то е било постановено.
2. Признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани също така, ако компетентният орган на държавата, в която се иска признаването и изпълнението, намери;
а) че съгласно закона на тази държава предметът на спора не подлежи на разрешаване от арбитраж или
б) че признаването или изпълнението на решението ще противоречи на обществения ред на тази държава.
Член VI
Ако от компетентния орган, посочен в точка "д" на алинея 1 на член V, е било поискано да отмени решението или да спре неговото изпълнение, органът, пред който е поискано признаване и изпълнение на това решение, може, ако намери за целесъобразно, да отложи разрешаването на въпроса за изпълнението на решението; той може също така по молба на страната, която иска изпълнение на решението, да задължи другата страна да представи надлежно обезпечение.
Член VII
1. Разпоредбите на настоящата Конвенция не засягат валидността на многостранните или двустранните споразумения относно признаването и изпълнението на арбитражни решения, сключени от договарящите държави, и не лишават никоя заинтересувана страна от правото, което тя би имала, да оползотвори арбитражното решение по начина и в пределите, допустими от закона или международните договори на държавата, където се иска признаването и изпълнението на решението.
2. Женевският протокол от 1923 година относно арбитражните уговорки и Женевската конвенция от 1927 година за изпълнението на чуждестранни арбитражни решения ще престанат да бъдат в сила между договарящите държави от деня и в пределите, откогато и в които настоящата Конвенция става задължителна за тях.
Член VIII
1. Настоящата Конвенция е открита до 31 декември 1958 година за подписване от всяка държава - член на Организацията на обединените нации, а също така от всяка държава, която е или впоследствие е станала член на някой специализиран орган на ООН или е участник в Статута на Международния съд, или е била поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации.
2. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация и ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на ООН.
Член IX
1. Настоящата Конвенция е открита за присъединяване за всички държави, посочени в член VIII.
2. Присъединяването се извършва чрез депозиране на документа за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член Х
1. Всяка държава може при подписването или ратифицирането на настоящата Конвенция или при присъединяването към нея да заяви, че тази Конвенция се разпростира относно всички или една или повече от териториите, които тя представлява в международно отношение. Това заявление ще влезе в сила в деня, когато настоящата Конвенция влиза в сила спрямо тази държава.
2. Всяко разпростиране от посоченото естество, което се предприеме по-късно, следва да бъде извършено чрез уведомяване, отправено до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, и влиза в сила на деветдесетия ден, считан от деня, когато Генералният секретар на обединените нации получи уведомлението, или от деня, когато настоящата Конвенция влиза в сила спрямо съответната държава, ако този ден настъпва по-късно.
3. Що се отнася до териториите, спрямо които настоящата Конвенция не ще се прилага при нейното подписване, ратифициране или при присъединяването към нея, то всяка заинтересувана държава ще проучи възможността да се вземат желателните мерки, за да се разпростре Конвенцията спрямо тези територии при условие, че правителствата на тези територии дадат съгласието си, когато това е необходимо по конституционни съображения.
Член XI
Следните разпоредби се прилагат спрямо федеративните или неунитарни държави:
а) относно тези текстове на настоящата Конвенция, които спадат към законодателната компетентност на федералната власт, задълженията на федералното правителство са същите, каквито са задълженията на договарящите държави, които не са федеративни държави;
б) относно тези текстове на настоящата Конвенция, които спадат към законодателната компетентност на всяка от държавите или провинциите, образуващи федерация, които не са задължени съгласно конституционната система на федерацията да вземат законодателни мерки, федералното правителство ще изпрати във възможно най-краткия срок тези текстове, придружени с негова благоприятна препоръка, за сведение на компетентните органи на държавите или провинциите, образуващи федерацията;
в) федеративната държава, страна по настоящата Конвенция, ще представя по искане на всяка друга договаряща държава, предадено чрез Генералния секретар на Организацията на обединените нации, изложение за законодателството и практиката на федерацията и нейните съставни части, имащи отношение към определено разпореждане на настоящата Конвенция, посочвайки в каква степен това разпореждане е било осъществено със законодателни и други мерки.
Член XII
1. Настоящата Конвенция ще влезе в сила на 90-тия ден, считан от деня на депозирането на третия документ за ратификация или за присъединяване.
2. За всяка държава, която ще ратифицира настоящата Конвенция или ще се присъедини към нея, след депозирането на третия документ за ратификация или присъединяване, настоящата Конвенция ще влезе в сила на 90-тия ден, след като тази държава депозира своя документ за ратификация или за присъединяване.
Член XIII
1. Всяка договаряща държава може да денонсира настоящата Конвенция чрез писмено уведомление, отправено до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила една година след деня, когато Генералният секретар е получил уведомлението.
2. Всяка държава, която би направила заявление или уведомление съгласно член Х, ще може впоследствие да уведоми Генералния секретар на ООН, че Конвенцията ще престане да се прилага спрямо съответната територия след една година, считано от деня, когато Генералният секретар е получил уведомлението.
3. Настоящата Конвенция ще следва да се приложи спрямо арбитражните решения, производството за чието признаване и изпълнение би било образувано преди влизане в сила на денонсирането.
Член XIV
Договаряща държава има право да се позовава на разпоредбите на настоящата Конвенция срещу други договарящи държави само в пределите, в които самата тя е длъжна да прилага тази Конвенция.
Член XV
Генералният секретар на Организацията на обединените нации ще уведоми държавите, посочени в член VIII:
а) за подписванията и ратификациите, посочени в член VIII;
б) за присъединяванията, посочени в член IХ;
в) за заявленията и уведомленията, посочени в членове I, Х, ХI;
г) за деня на влизането в сила на настоящата Конвенция съгласно член ХII;
д) за денонсиранията и уведомленията, посочени в член XIII.
Член XVI
1. Настоящата Конвенция, английският, испанският, китайският, руският и френският текстове на която са еднакво автентични, ще бъде депозирана в архивата на Организацията на обединените нации.
2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации ще връчи заверени преписи от настоящата Конвенция на държави, посочени в член VIII.
С П И С Ъ К
на държавите, ратифицирали или присъединили се към НЮЙОРКСКАТА КОНВЕНЦИЯ
Algeria, Antigua and Barbuda, Argentina, Australia, Austria, Bahrain, Bangladesh, Barbados, Belarus, Belgium, Benin, Bolivia, Bosnia and Herzegovina, Botswana, Bruney, Bulgaria, Burkina Faso, Cambodia, Cameroon, Canada, Central African Republic, Chilie, China, Colombia, Costa Rica, Cote d’Ivoire, Croatia, Cuba, Cyprus, Czech Republic, Denmark, Djibouti, Dominica, Ecuador, Egypt, El Salvador, Estonia, Finland, France, Georgia, Germany, Ghana, Greece, Guatemala, Guinea, Haiti, Holy See, Hungary, India, Indonesia, Ireland, Israel, Italy, Japan, Jordan, Kazakstan, Kenya, Kirgistan, Kuwait, Latvia, Lebanon, Lesotho, Lithuania, Luxembourg, Macedonia, Madagascar, Malaysia, Mali, Mauritania, Mexico, Monaco, Mongolia, Morocco, Netherlands, New Zeland, Niger, Nigeria, Norway, Pakistan, Panama, Peru, Philippines, Poland, Portugal, Republic of Korea, Romania, Russion Federation, San Marino, Saudi Arabia, Senegal, Singapore, Slovakia, Slovenia, South Africa, Spain, Sri Lanka, Sweden, Switzerland, Syrian Arab Republic, Thailand, , Trinidad and Tobago, Tunisia, Turkey, Uganda, Ukraine, United Kingdom, United Republic of Tansania, United States of America, Uruguay, Uzbekistan, Venezuela, Vietnam, Yugoslavia, Zimbabwe
**ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЪНШНОТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖ
Ратифицирана с указ № 114/14.03.1964 г., обнародван в ДВ бр. 23 от 1964 г. Влиза в сила по отношение на България на 11.08.1964 г.
Преамбюл
Долуподписаните, надлежно упълномощени, събрали се под покровителството на Икономическата комисия за Европа при Организацията на обединените нации,
Констатирайки, че на 10 юни 1958 година на конференция на Организацията на обединените нации по международния търговски арбитраж е била подписана Конвенция за признаване и привеждане в изпълнение на чуждестранни арбитражни решения,
Желаейки да съдействуват за развитието на европейската търговия чрез отстраняване, доколкото е възможно, на някои затруднения в организацията и функционирането на външнотърговския арбитраж в отношенията между физическите и юридическите лица на разни европейски страни, се съгласиха със следните постановления:
Член I
Приложно поле на конвенцията
1. Настоящата конвенция се прилага:
а) към арбитражните споразумения между физически или юридически лица, които в момента на сключването на споразумението имат постоянното си местопребиваване или съответно седалището си в различни договарящи държави, за разрешаването по арбитражен ред на споровете, които са възникнали или биха възникнали от външнотърговски операции;
б) към арбитражните производства и решения, основани на споразуменията, посочени в точка 1, алинея "а" по настоящия член.
2. По смисъла на настоящата конвенция:
а) терминът "арбитражно споразумение" означава арбитражна клауза по писмена сделка или отделно арбитражно споразумение, подписано от страните или съдържащо се в разменените писма, телеграми или в съобщенията по телекса, а в отношенията между държавите, чиито закони не изискват писмена форма за арбитражното споразумение - всяко споразумение, сключено във форма, допустима по тези закони;
б) терминът "арбитраж" означава разглеждане и решаване на споровете както от арбитри, назначавани за всеки отделен случай (arbitrage ad hoc), така и от постоянни арбитражни институции;
в) терминът "седалище на юридическото лице" означава мястото, където се намира управлението на юридическото лице, сключило арбитражното споразумение.
Член II
Възможност за публичноправните юридически лица да се обръщат към арбитража
1. В случаите, предвидени в точка 1 на член 1 от настоящата конвенция, юридическите лица, които по приложимия към тях закон се считат като "юридически лица на публичното право", могат валидно да сключват арбитражни споразумения.
2. В момента на подписването или ратификацията на настоящата конвенция или при присъединяването към нея всяка договаряща държава може да заяви, че ограничава посочената възможност с условията, посочени в нейното заявление.
Член III
За правото на чуждестранните граждани да бъдат арбитри
По арбитражи, предвидени в настоящата конвенция, за арбитри могат да бъдат назначавани и чуждестранни граждани.
Член IV
Организация на арбитража
1. Страните в арбитражното споразумение могат по своя преценка:
а) да предвидят, че предават споровете си на една постоянна арбитражна институция; в такъв случай споровете се разглеждат съобразно правилника на тази институция;
б) да предвидят, че предават споровете си на арбитраж ад хок; в този случай по-специално те могат:
I) да посочат арбитрите или да определят способите за тяхното посочване, ако възникне спор;
II) да определят мястото на арбитража;
III) да определят правилата на процедурата, към които арбитрите трябва да се придържат.
2. Ако страните са уговорили, че възлагат споровете си на арбитраж ад хок и ако в срок от 30 дни от деня, когато на ответника е съобщена молбата за арбитраж, една от страните не назначи свой арбитър, тогава, ако друго не е уговорено, арбитърът на тази страна се назначава, по молба на другата страна, от председателя на компетентната търговска палата на държавата, в която в момента на подаването на молбата за арбитраж пребивава или има своето седалище страната, която не е посочила арбитър. Това правило се прилага също така и когато трябва да се замести арбитър, посочен от една от страните или от председателя на горепосочената търговска палата.
3. Ако страните са уговорили, че възлагат споровете си на арбитраж ад хок, състоящ се от един или повече арбитри, без арбитражното споразумение да съдържа указания за мерките, необходими за организация на арбитража съгласно точка 1 на настоящия член, и ако страните не постигнат съгласие за тях, тогава, като се запазва правилото на точка 2, тези мерки ще бъдат взети от вече посочените арбитър или арбитри. Ако страните не са се споразумели за назначаването на едноличен арбитър или ако назначените арбитри не са могли да се споразумеят за мерките, които трябва да бъдат взети, ищецът може, когато страните са уговорили мястото на арбитража, да се обърне по свой избор с молба за вземане на тези мерки или към председателя на компетентната търговска палата в мястото на арбитража, уговорено между страните, или към председателя на компетентната търговска палата по мястото, където е обикновеното местопребиваване или седалище на ответника в момента на подаването на молбата за арбитраж; ако страните не са уговорили мястото на арбитража, тогава ищецът може да се обърне по свой избор или към председателя на компетентната търговска палата в мястото, където е обикновеното местопребиваване или седалище на ответника в момента на подаването на молбата за арбитраж, или към Специалния комитет, чиито състав и начин на действие са определени в Приложението към настоящата конвенция. Ако ищецът не упражни правата, предоставени му с настоящата точка, тези права могат да бъдат упражнени от ответника или от арбитрите.
4. Председателят или Специалният комитет, към който е отправена такава молба, могат в зависимост от случая:
а) да назначат едноличния арбитър, арбитър-председателя, суперарбитъра или третия арбитър;
б) да заместят арбитъра (или арбитрите), назначени по начин, различен от този, предвиден в точка 2 от настоящия член;
в) да определят седалището на арбитража, като арбитрите могат да изберат друго място на арбитража;
г) да определят сами или чрез препращане към правилник на някоя постоянна арбитражна институция правилата на процедурата, които арбитрите трябва да спазват, ако те сами не са определили правилата на процедурата в случая, когато страните не са уговорили такива правила.
5. Ако страните са уговорили да предадат разрешаването на споровете им на постоянна арбитражна институция, без обаче да са я посочили, и не могат да се споразумеят коя да бъде тази институция, ищецът може да поиска тя да бъде посочена по реда, предвиден в точка 3 на настоящия член.
6. Ако арбитражното споразумение не определя от какъв вид арбитраж - постоянно действуващ или ад хок - трябва да бъде решен спорът между страните и ако те не се споразумеят по този въпрос, ищецът може да поиска този въпрос да бъде решен по реда на точка 3 от настоящия член. Председателят на компетентната търговска палата или Специалният комитет могат или да отправят страните към постоянна арбитражна институция, или да ги поканят да посочат своите арбитри в срок, който ще им определят, като вземат в същия срок и мерките, необходими за функционирането на арбитража. В последния случай се прилагат точки 2, 3, 4 от настоящия член.
7. Ако в течение на 60 дни от получаване на молбата за изпълнение на една от функциите, посочени в точки 2, 3, 4, 5 и 6 на настоящия член, председателят на търговската палата, към когото е отправена молбата, съгласно разпоредбите на една от тези точки не вземе съответните мерки, молителят може да се обърне към Специалния комитет с молба той да вземе тези мерки.
Член V
Отвод за некомпетентност на арбитражния съд
1. Отводът на една от страните за некомпетентност на арбитражния съд, когато отводът се основава на липса или нищожност на арбитражното споразумение или на изгубване на неговата сила, трябва да бъде заявен не по-късно от деня, когато в хода на арбитражното производство страната е взела становище по съществото на спора, а ако отводът се основава на това, че спорният въпрос е вън от компетентността на арбитражния съд, той трябва да бъде предявен в хода на арбитражното производство веднага след като този въпрос бъде поставен. Когато отводът е предявен по-късно, той може да бъде уважен, ако арбитражният съд намери, че причината за закъснението е уважителна.
2. Отводите за некомпетентност, посочени в т. 1, които не са били предявени в сроковете по същата точка, не могат да бъдат по-късно предявени нито в арбитражното производство, ако се касае за отводи, които според правото, прилагано от арбитъра, могат да бъдат заявени само от страните, нито в хода на следващо производство пред държавния съд по съществото или изпълнението на арбитражното решение, ако се касае за отводи, които според закона, посочен от стълкновителната норма на този съд, могат да бъдат заявени само от страните. Държавният съд може да контролира решението на арбитража относно пропускането на срока.
3. Арбитражният съд, чиято компетентност е оспорена, не може да откаже да разгледа делото и е властен сам да се произнесе относно своята компетентност, както и относно съществуването или валидността на арбитражното споразумение или на договора, съставна част на който е това споразумение; обаче становището на арбитража по тези въпроси не изключва последващия контрол на държавния съд, когато такъв контрол е предвиден от закона на държавата на този съд (lex fori).
Член VI
Компетентност на държавния съд
1. Когато пред държавния съд е заведено дело от една от страните по арбитражното споразумение, ответникът трябва да заяви под страх на погасяване поради просрочване отвода си за некомпетентност на този съд, основан на съществуването на арбитражно споразумение, най-късно до или в момента, когато предявява защитата си по същество, в зависимост от това дали законът на държавата на съда счита отвода за некомпетентност като процесуален въпрос или като въпрос по същество.
2. Когато се произнасят относно съществуването или валидността на арбитражното споразумение, съдилищата на договарящите държави ще изхождат по въпроса за правоспособността и дееспособността на страните от приложимия спрямо тях закон, а по другите въпроси:
а) от закона, на който страните са подчинили арбитражното споразумение;
б) при липса на указания по този въпрос - от закона на държавата, в която трябва да бъде произнесено арбитражното решение;
в) при липса на указания за закона, на който страните са подчинили арбитражното споразумение, и ако в момента на заявяване на този въпрос пред държавния съд е невъзможно да се установи в коя държава трябва да бъде произнесено арбитражното решение - от закона, посочен от стълкновителната норма на държавния съд, в който е заведено делото.
Съдът, в който е заведено делото, може да не признае арбитражното споразумение, ако според законите на неговата държава спорът не може да бъде предмет на арбитражно разглеждане.
3. Ако по молба на една от страните е било образувано арбитражно производство, съдилищата на договарящите държави, пред които след това е предявен иск по същия спор и между същите страни или иск за установяване, че арбитражното споразумение не съществува, или е нищожно, или е изгубило силата си, трябва да спрат производството си по този иск, докато арбитражът не се произнесе по съществото на делото, освен ако има сериозни съображения за противното.
4. Молбата за привременни или обезпечителни мерки, отправени до един съдебен орган, не трябва да се счита за несъвместима с арбитражното споразумение, нито като подчиняване на спора по същество на държавния съд.
Член VII
Приложимо право
1. Страните могат по взаимно съгласие да определят правото, което арбитрите трябва да приложат при решаване на спора по същество. Ако страните не са посочили приложимото право, арбитрите ще прилагат правото, посочено от колизионната норма, която арбитрите ще счетат за приложима. В двата случая арбитрите трябва да държат сметка за разпоредбите на договора и за търговските обичаи.
2. Арбитрите произнасят решението си като "дружески посредници", ако е такава волята на страните и ако законът, приложим за арбитража, допуща това.
Член VIII
Мотиви на решението
Предполага се, че страните са се съгласили арбитражното решение да бъде мотивирано, освен ако:
а) заявят изрично, че решението не трябва да има мотиви, или
б) са се подчинили на арбитражна процедура, според която не е прието решенията да се мотивират и ако при това страните или една от тях не са поискали изрично, преди края на заседанието, а ако не е имало заседание - преди изготвяне на решението, то да бъде мотивирано.
Член IX
Унищожаване на арбитражното решение
1. Унищожаването на арбитражно решение, попадащо под действието на настоящата конвенция, в една от договарящите държави е причина да не се признае или изпълни това решение в друга договаряща държава, само ако унищожаването е постановено в държавата, в която или по законите на която това решение е произнесено, и то на едно от следните основания:
а) ако страните в арбитражното споразумение са били според приложимия към тях закон засегнати от някаква неспособност или ако това споразумение е недействително според закона, на който страните са го подчинили, а когато този закон не е посочен, според закона на страната, където решението е произнесено, или
б) ако страната, която иска унищожаването на решението, не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитъра или за арбитражното производство или по други причини е била възпрепятствувана да се защити по делото, или
в) ако решението се отнася до спор, непредвиден или непопадащ под условията на арбитражното споразумение, или съдържа постановления по въпроси, излизащи извън пределите на арбитражното споразумение; но ако постановленията на решението по въпроси, обхванати от арбитражното споразумение, могат да бъдат отделени от тези, които се отнасят до въпроси, необхванати от споразумението, тази част от арбитражното решение, която съдържа постановленията по въпроси, обхванати от арбитражното споразумение, може да не бъде отменена, или
г) ако учредяването на арбитражния състав или арбитражната процедура не съответствуват на споразумението на страните или при липса на споразумение не съответствуват на разпоредбите на член IV на настоящата конвенция.
2. В отношенията между договарящите държави, които същевременно са страни в Нюйоркската конвенция от 10 юни 1958 година за признаването и привеждане в изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, точка 1 на този член ограничава приложението на член V, 1 "е" на Нюйоркската конвенция само до случаите, предвидени в точка 1 на настоящия член.
Член Х
Заключителни положения
1. Настоящата конвенция е открита за подписване или присъединяване към нея за държавите - членки на Европейската икономическа комисия, и за държавите, допуснати с право на съвещателен глас в съответствие с точка 8 на статута на тази комисия.
2. Държавите, които могат да участвуват в някои работи на Европейската икономическа комисия съгласно чл. 11 от нейния статут, могат да станат договарящи държави на настоящата конвенция, като се присъединят към нея, след като тя влезе в сила.
3. Конвенцията ще бъде открита за подписване до 31 декември хиляда деветстотин шестдесет и първа година включително. След тази дата тя ще бъде открита за присъединяване към нея.
4. Настоящата конвенция подлежи на ратификация.
5. Ратификацията на конвенцията или присъединяването към нея се извършва чрез предаване на съответния акт за пазене от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
6. При подписването или ратифицирането на настоящата конвенция или при присъединяването към нея всяка договаряща държава праща на Генералния секретар на Организацията на обединените нации списък на търговските палати или на други нейни институции, председателите на които ще изпълняват функциите, възложени от член IV на настоящата конвенция на председателите на компетентните търговски палати.
7. Постановленията на настоящата конвенция не засягат валидността на многостранните и двустранните споразумения за арбитраж, които са сключени или ще бъдат сключени от договарящите държави.
8. Настоящата конвенция влиза в сила на деветдесетия ден, след като пет от посочените в точка 1 на настоящия член държави предадат актовете за ратификация или присъединяване. По отношение на всяка държава, която ратифицира настоящата конвенция или се присъединява към нея по-късно, настоящата конвенция влиза в сила на деветдесетия ден, след като тази държава предаде ратификационната грамота или акта за присъединяването.
9. Всяка договаряща държава може да денонсира настоящата конвенция с нотификация, отправена до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила след изтичането на дванадесет месеца след получаването на гореспоменатата нотификация от Генералния секретар.
10. Ако след влизането в сила на настоящата конвенция броят на договарящите държави се окаже поради денонсирането по-малък от пет, настоящата конвенция губи силата си от деня, в който става действително и последното денонсиране.
11. Генералният секретар на Организацията на обединените нации съобщава на държавите, посочени в точка 1, а също така на държавите, станали договарящи държави въз основа на точка 2 от настоящия член:
а) за заявленията, направени съгласно точка 2 на член II;
б) за ратификацията на конвенцията и за присъединяването към нея съгласно точки 1 и 2 на настоящия член;
в) за съобщенията, получени в съответствие с точка 6 на настоящия член;
г) за датата, на която влезе в сила настоящата конвенция, съгласно точка 8 на настоящия член;
д) за денонсирането съгласно точка 9 на настоящия член;
е) за загубването силата на настоящата конвенция съгласно точка 10 на настоящия член.
12. След 31 декември хиляда деветстотин шестдесет и първа година оригиналът на настоящата конвенция ще бъде предаден на съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който ще препрати надлежно заверените копия на всяка от държавите, посочени в точки 1 и 2 на настоящия член.
В потвърждение на което долуподписаните, надлежно за това упълномощени, подписаха настоящата конвенция.
Съставена в Женева на двадесет и първи април хиляда деветстотин шестдесет и първа година в един екземпляр на руски, английски и френски езици, при което всичките три текста се смятат за автентични.
П Р И Л О Ж Е Н И Е
Състав и начин на действие на Специалния комитет, посочен в член IV на конвенцията
1. Специалният комитет, посочен в член IV на конвенцията, се състои от двама постоянни членове и председател. Единият от постоянните членове се избира от търговските палати или от други институции, посочени съгласно точка 6 от член Х на конвенцията от държавите, в които в момента на откриването на конвенцията за подписване съществуват национални комитети на Международната търговска палата и които в момента на изборите са страни по конвенцията. Другият член се избира от търговските палати или от другите институции, посочени съгласно точка 6 на член Х от конвенцията от държавите, в които в момента на откриването на конвенцията за подписване не съществуват национални комитети на Международната търговска палата и които в момента на изборите са участнички в конвенцията.
2. Лицата, които съгласно предвидените по-долу в точка 7 условия ще изпълняват функциите на председател на Специалния комитет, се избират съответно от търговските палати или другите институции, както това се предвижда в точка 1 на настоящото приложение.
3. Търговските палати или другите институции, посочени в точка 1 на настоящото приложение, избират в същото време и съгласно предвидените по-горе условия заместници на председателя и заместници на постоянните членове на Специалния комитет за случай, че те са временно възпрепятствувани да изпълняват своите функции. Ако един от председателите или един от постоянните членове изобщо не може да изпълнява своите задължения или подаде оставка, неговият заместник става председател или постоянен член и групата търговски палати или други институции, избрали заместника, станал председател или постоянен член, избират нов заместник.
4. Първите избори на комитета стават в течение на 90 дни след депозирането на петата ратификационна грамота или на петия акт за присъединяването. В тези избори могат също така да участвуват търговските палати или други институции на страните, подписали конвенцията, но не станали още страни по нея. Ако не е възможно изборите да се проведат в посочения срок, приложението на точки 3-7 от член IV на конвенцията се спира дотогава, докато не се извършат горепосочените избори.
5. Като се запазва действието на разпоредбите на точка 7, членовете на Специалния комитет се избират за срок от 4 години. Новите избори се извършват през първите шест месеца от четвъртата година, смятано от датата на предишните избори. Ако изборите на новите членове на комитета са се оказали безрезултатни, то избраните по-рано членове продължават да изпълняват своите задължения до избирането на нови членове.
6. Резултатът от изборите на Специалния комитет се съобщава на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който ги съобщава на държавите, посочени в точка 1 на член Х на настоящата конвенция, и на държавите, станали договарящи държави съгласно точка 2 на член Х. Генералният секретар също така съобщава на тези държави за евентуалното отлагане и за поставянето в действие на точки 3-7 от член IV на конвенцията съгласно точка 4 на настоящото приложение.
7. Лицата, избрани за председатели, изпълняват своите задължения по ред всеки от тях в течение на две години. През първия двегодишен период след влизане в сила на конвенцията въпросът кое от двете лица, избрани съгласно т. 2, ще изпълнява функциите на председател, се решава чрез жребие. След това функциите на председател се възлагат всеки следващ двегодишен период на лицето, избрано за председател от тази група на държави, която е различна от групата, която е избрала председател за непосредствено предхождащия двегодишен период.
8. Молбите до Специалния комитет, предвидени в точки 3-7 на член IV от конвенцията, се изпращат до Изпълнителния секретар на Европейската икономическа комисия. Изпълнителният секретар изпраща тези молби най-напред на члена на Специалния комитет, избран от тази група на държави, която е различна от тази, която е избрала председателя, изпълняващ в момента на подаването на молбата своите задължения. Решението, предложено от члена, към когото Изпълнителният секретар се е обърнал най-напред, се изпраща от Изпълнителния секретар на другия член на комитета и ако последният го одобри, това решение се разглежда като решение на комитета и като такова се съобщава от Изпълнителния секретар на молителя.
9. Ако двамата членове на Специалния комитет, към който се е обърнал Изпълнителният секретар, не могат да се споразумеят чрез размяна на писма. Изпълнителният секретар на Европейската икономическа комисия свиква съвещание на Специалния комитет в Женева, за да се опита да постигне съгласувано решение относно представената молба. Ако не се постигне единодушие, решението на комитета се приема с болшинство на гласовете и се съобщава от Изпълнителния секретар на молителя.
10. Разходите, свързани със съдействието, оказано от Специалния комитет при уреждането на споровете, за които важи настоящата конвенция, се предплащат от молителя и се считат като разноски по арбитражното дело.
С П И С Ъ К
на държавите, участнички в ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЪНШНОТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖ
Austria, Belarus, Belgium, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Burkina Faso, Croatia, Cuba, Czech Republic, Denmark, Finland, France, Germany, Hungary, Italy, Kazakstan, Luxembourg, Macedonia, Poland, Romania, Russian Federation, Slovakia, Slovenia, Spain, Turkey, Ukraine, Uzbekistan, Yugoslavia
ЛИНК НОМЕР 10 (Помирителни
производства):
Помирението чрез спогодба –съвременен, популярен и желан способ за разрешаване на частноправни спорове
И най-лошата спогодба е по-добра от най-доброто решение
За разрешаването на частноправни спорове, спорещите страни освен чрез стандартното съдебно правораздаване и арбитраж могат да уредят спора чрез сключена от тях спогодба. За да постигнат доброволно уреждане на спора чрез сключена помежду им спогодба, страните могат да прибягнат до съдействието на избрано от тях лице, което изпълнява функцията на помирител и посредник.
В редица държави по света помирението чрез спогодба, като един съвременен, популярен и желан способ за разрешаване както на частноправни, така и на междудържавни и семейноправни спорове се е наложило като алтернатива не само на арбитражното, но и на съдебното разрешаване на спорове. А в държави като Япония, Китай и Корея се наблюдава нещо повече – обществото е негативно настроено към прякото прибягване до съд за защитата на накърненото право. Препоръчителният подход е неконфликтното разрешаване на споровете, а тяхното уреждане по взаимно съгласие на страните с помощта на трето лице –помирител или посредник.
За да спомогне за извънсъдебно и арбитражно уреждане на тези спорове, Национална Асоциация Бизнес и Право организира помирителни производства, като функциите на помирител и посредник се възлагат на трето лице - медиатор. Медиаторът може да влиза във връзка с всяка от спорещите страни поотделно и може да ги покани на съвместна среща и обсъждане. Преди всичко медиаторът полага усилия да склони страните към спогодба, като изтъква нейните предимства, предлага алтернативни решения, както и пълен текст за спогодба. Ако помирението завърши с успех, постигната спогодба следва да бъде удостоверена писмено и да бъде подписана от двете страни, като медиаторът я подписва като свидетел на постигнатото съгласие.
При всички случаи спогодбата запазва добрите отношения между спорещите и това е една от причините, поради която помирителното производство е за предпочитане при уреждането на частноправни и други спорове. И тъй като спогодбата е доброволно приета, тя стимулира към доброволно изпълнение на поетите с нея задължения, като спестява принудителното изпълнение, към което обикновено води решението, особено ако осъдената страна го счита за неправилно.
В Устава и Правилника на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право подробно са уредени въпросите относно започването на помирението, определянето на медиатор, производството за помирение и приключването на помирителното производство.
ЛИНК НОМЕР 11 (Листа
на арбитрите):
Листа на арбитрите
Ивелина Петрова Дечкова
Адвокат, гр. София
Родена на 15.02.1969 г.
Иван Анев Величков
Адвокат, гр. Варна
Роден на 27.04.1978 г.
Наташа Александрова Иванова
Адвокат, гр. Русе
Родена на 26.02.1965 г.
Антон Александров Димитров
Юрист в Комисията за регулиране на съобщенията, гр. София
Роден на 14.11.1974 г.
Кремена Георгиева Ангелова
Юрист, гр. Варна
Родена на 26.02.1977 г.
Красимира Димитрова Митева
Юрист, гр. Варна
Родена на 03.11.1976 г.
Пламен Георгиев Петров
Юрист, гр. Котел
Роден на 28.03.1977 г.
Диана Великова Симова
Юрист, гр. Варна
Родена на 15.06.1977 г.
Мария Николова Пепеланова
Адвокат, гр. Чепеларе
Родена на 12.02.1964 г.
Георги Тодоров Антонов
Адвокат, гр. Варна
Роден на 13.08.1971 г.
Петя Николова Пеева-Григорова
Юрист, гр. Варна
Родена на 31.12.1972 г.
Василка Иванова Василева
Юрист, гр. Варна
Родена на 13.05.1974 г.
Полина Владимирова Нешева
Юрист, гр. София
Родена на 27.09.1973 г.
Десислава Славейкова Дамянова
Юрист, гр. Варна
Родена на 13.10.1974 г.
Златина Колева Сотирова
Адвокат, гр. Стара Загора
Родена на 05.11.1966 г.
Христофор Иванов Кондев
Адвокат, гр. Бургас
Роден на 23.09.1953 г.
Антония Петрова Димотикалиева
Адвокат, гр. Варна
Родена на 12.04.1973 г.
Даниела Петева Петрова
Юрист, гр. Варна
Родена на 12.08.1976 г.
Илиян Иванов Карагъозов
Адвокат, гр. Варна
Роден на 26.05.1974 г.
Атанас Симеонов Иванов
Юрист, гр. Благоевград
Роден на 11.06.1976 г.
Маргарита Христова Георгиева
Юрист, Париж, Франция
Родена на 05.10.1972 г.
Александър Стоилов Саздов
Адвокат, гр. София
Роден на 05.07.1974 г.
Спаска Христова Параскова
Юрист, гр. Казанлък
Родена на 29.04. 1975 г.
Сиана Георгиева Илиева
Адвокат, гр. Варна
Родена на 07.05.1975 г.
Галина Димитрова Станоева
Адвокат, гр. Варна
Родена на 04.09.1976 г.
Борис Михайлов Грамчев
Юрист, гр. Варна
Роден на 21.10.1975 г.
Теодора Атанасова Захариева
Юрист, гр. Варна
Родена на 30.03.1975 г.
Теодосия Георгиева Кирилова
Юрист, гр. Варна
Родена на 18.11.1977 г.
Петър Мирославов Христов
Председател на БНКР, гр. Варна
Роден на 02.04.1975 г.
Валентина Иванова Иванова
Юрист, гр. Варна
Родена на 12.12.1978 г.
Николай Стоянов Дюлгеров
Адвокат, гр. Варна
Роден на 11.01.1971 г.
Димитър Господинов Иванов
Адвокат, гр. Бургас
Роден на 22.01.1971 г.
Лилия Михайлова Русева
Юрист, гр. Варна
Родена на 18.04.1975 г.
Дарина Стефанова Маринова
Юрист, гр. Стара Загора
Родена на 03.11.1973 г.
Малина Георгиева Консулова-Златева
Адвокат, гр. Пазарджик
Родена на 19.09.1967 г.
Цветелина Минкова Митева
Адвокат, гр. Пазарджик
Родена на 03.06.1970 г.
Пламена Венелинова Димитрова
Адвокат, гр. Варна
Родена на 07.06.1975 г.
Анета Иванова Трайчева
Адвокат, гр. Варна
Родена на 04.12.1972 г.
Радостина Димитрова Стефанова
Адвокат, гр. Варна
Родена на 01.05.1975 г.
Христина Николаева Джоварова
Адвокат, гр. Варна
Родена на 01.07.1974 г.
Мартин Петров Ковачев
Адвокат, гр. Варна
Роден на 06.03.1972 г.
Савина Ненова Савова
Юрист, гр. Габрово
Родена на 27.03.1978 г.
Гергана Илиева Илиева
Юрист, гр. Варна
Родена на 04.08.1975 г.
Ирина Минчева Минчева
Адвокат, гр. Пловдив
Родена на 14.12.1977 г.
Красимир Михайлов Савов
Юрист, гр. Бургас
Роден на 21.12.1972 г.
Десислав Петков Данов
Юрист, гр. София
Роден на 18.01.1974 г.
Младен Христов Петров
Адвокат, гр. Варна
Роден на 22.10.1974 г.
Елена Иванова Топузанова
Адвокат, гр. Бургас
Родена на 14.09.1976 г.
Деница Петрова Цветанова
Юрист, гр. Г.Оряховица
Родена на 13.06.1977 г.
Господинка Илиева Дянкова
Икономист, гр. София
Родена на 08.04.1948 г.
Манол Емилов Чакъров
Адвокат, гр. Бургас
Роден на 02.07. 1973 г.
Юлиян Петров Димитров
Юрист, гр. Враца
Роден на 14.01.1974 г.
Елена Желева Вангелова
Адвокат, гр. Варна
Родена на 04.02.1977 г.
Калин Иванов Близнаков
Адвокат, гр. Дупница
Роден на 16.03.1978 г.
Милен Иванов Близнаков
Адвокат, гр. Дупница
Роден на 16.03.1978 г.
Галина Дочевска Въловска
Юрист, гр. София
Родена на 08.07.1973 г.
Георги Стефанов Стефанов
Адвокат, гр. Варна
Роден на 12.10.1977 г.
Диана Петрова Иванова
Юрист, гр. Варна
Родена на 16.10.1979 г.
Галина Стоянова Серафимова
Адвокат, гр. Добрич
Родена на 21.12.1968 г.
Вяра Красимирова Кривирадева
Адвокат, гр. София
Родена на 16.08.1974 г.
Валентина Иванова Минчева
Адвокат, гр. София
Родена на 25.06.1964 г.
Иван Минчев Евтимов
Адвокат, гр. Варна
Роден на 19.10.1967 г.
Светла Иванова Стефанова
Адвокат, гр. Варна
Родена на 21.09.1975 г.
Милена Колева Димитрова
Юрист, гр. Варна
Родена на 10.12.1966 г.
Христина Вълчева Ралева
Икономист-банково дело, гр. Варна
Родена на 08.12.1955 г.
Петя Георгиева Димитрова
Юрист, гр. Варна
Родена на 02.08.1975 г.
Цветен Николаев Божилов
Логистика и морски транспорт, гр.Варна
Роден на 26.08.1975 г.
Мадлен Врамшабух Славова
Адвокат, гр. Варна
Родена на 26.01.1973 г.
Иван Минчев Евтимов
Адвокат, гр. Варна
Роден на 19.10.1967 г.
Даниела Желязкова Желязкова
Адвокат, гр. Варна
Родена на 29.10.1967 г.
Йордан Колев Йорданов
Адвокат, гр. Варна
Роден на 27.05.1973 г.
Велин Кирчев Майсторов
Адвокат, гр. Варна
Роден на 02.08.1971 г.
Теменуга Пейчева Христова
Икономист/Публична администрация, гр. Варна
Родена на 01.10.1976 г.
ЛИНК НОМЕР 12 (Съобщения)