**Правилник на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право
(Приет на 25.07.2002 година на заседание на Изпълнителния съвет на Национална Асоциация Бизнес и Право и утвърден от Председателя на Национална Асоциация Бизнес и Право, в сила от датата на приемането му, изменен по предложение на Изпълнителния съвет на Национална Асоциация Бизнес и Право от 20.03.2003 година, утвърдено от Председателя на Национална Асоциация Бизнес и Право, които изменения влизат в сила от 15.03.2003 година)
I. Общи разпоредби
Арбитражен съд
Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Национална Асоциация Бизнес и Право в Република България е независима от нея правораздавателна институция. Организацията на Арбитражния съд и статутът на арбитрите и медиаторите се определят от Устава на Арбитражния съд.
(2) Арбитражният съд разрешава граждански спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището или местожителството на едната или и на двете страни е в Република България или вън от нея.
(3) Арбитражният съд решава и други спорове, възложени му с арбитражно споразумение, които имат договорно или извъндоговорно основание.
(4) Арбитражният съд организира помирителни производства по вътрешни и международни спорове от частноправен характер, по които е допустимо сключване на спогодба.
Основание за компетентността на Арбитражния съд
Чл. 2. (1) Арбитражният съд разглежда споровете по чл.1, ал. 2 и 3, ако те са му възложени с арбитражно споразумение или с международен договор.
(2) Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато то се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за телекомуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.
(3) Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа от Арбитражния съд или извърши пред него действие, насочено към разглеждане на спора по същество, без да оспорва компетентността на Арбитражния съд.
Независимост на арбитражното производство
Чл. 3. (1) Арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде поставено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд.
(2) Ако делото по горната алинея е висящо пред местен съд и е налице съмнение, че липсва валидно арбитражно споразумение, арбитражният съд спира образуваното пред него производство до приключване на първото заседание на съда, а ако бъде направен отвод за арбитражно споразумение - до влизане в сила на определението на съда по отвода. Ако отвод не бъде направен или той не бъде уважен, Арбитражният съд прекратява производството.
(3) Наличието на висящ съдебен или арбитражен процес по същия спор не е пречка за започване на помирително производство по този правилник.
Процедура
Чл. 4. (1) Страните могат да се споразумеят за правила, по които съдът да разгледа делото, но те не могат да противоречат на този правилник и повелителните норми на приложимия за арбитража закон.
(2) Ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право означава и приемане от тях на този правилник, както и устава на Арбитражния съд в частта му, отнасяща се до арбитрите.
(3) По въпроси, неуредени от Закона за международния арбитраж, от този правилник или от споразумението на страните арбитрите процедират съобразно тяхната преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора, като обезпечават във всеки случай равна възможност на всяка страна за защита.
(4) По дела, основани на арбитражни споразумения, се прилагат тези правила на правилника, които са в сила при започване на арбитражното производство, освен ако и двете страни поискат да се прилагат правилата, които са били в сила при сключване на арбитражното споразумение или са влезли в сила след започване на арбитражното производство.
(5) Ако страната не заяви незабавно, писмено или в арбитражното заседание срещу нарушаване на процесуалното правило по ал. 1 и 2, смята се, че тя се е отказала от правото си да се позовава на нарушението.
Организиране на помирителни производства
Чл. 4а. (1) Помирителното производство започва по общо съгласие на страните по спора или по искане на една от тях.
(2) Страните подават до Секретариата на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право молба за започване на помирение в три екземпляра, в която излагат накратко предмета на спора и становището по него. Те внасят такса за образуване на помирителното производство,определена в Тарифа към този правилник.
(3) Когато молбата за помирение се подава от една от страните, Секретариатът на Арбитражния съд изпраща незабавно препис от тази молба на другата страна, като й дава 15-дневен срок от получаване на съобщението да заяви дали приема или отказва да участва в помирението. При отказ или при липса на отговор помирително производство не се образува. Секретариатът уведомява за това молителя и му възстановява 50% от внесената такса.
(4) Ако другата страна приеме да участва в помирението, тя уведомява писмено Секретариата за своето съгласие. Секретариатът образува производство по помирението и незабавно изпраща препис от становището на молителя.
(5) След образуване на производството за помирение, Председателят на Арбитражния съд определя аванса за разноски, който следва да бъде внесен в определен срок по равно от страните. Ако една от страните не внесе своята част от тези разноски, но желае да участва в опита за помирение, другата страна може да внесе и нейната част. При невнасяне пълния размер на аванса помирителното производство се прекратява, за което страните се уведомяват незабавно.
Чл. 4б. (1) Ако страните не са определили медиатор измежду Листата на медиаторите към Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право, Председателят на Арбитражния съд определя един неутрален медиатор, като изхожда от характера на спора и квалификацията на медиатора. Секретариатът уведомява медиатора и страните за това и определя срок, в който следва да обосноват становищата си.
(2) При приемане на мисията медиаторът представя в Секретариата и на страните, които участват в производството за помирение, писмена декларация за независимост и безпристрастност при осъществяване на помирението, както и за конфиденциалност по отношение на фактите и обстоятелствата, които са му станали известни във връзка с това.
(3) Освен при съгласие на страните, медиаторът не може да бъде арбитър, представител или съветник на някоя от тях в арбитражно производство по същия спор.
(4) Страните се задължават да не призовават медиатора като свидетел в съдебен или арбитражен процес по спора, предмет на помирението, освен при общо съгласие.
Чл. 4в. (1) За изясняване на спорните обстоятелства и за обсъждане на възможните отстъпки, които всяка от страните би била склонна да направи с оглед доброволното уреждане на спора, медиаторът може да се среща с всяка от страните поотделно, преди да ги покани за съвместно обсъждане на възможните варианти за помирение. Българският насърчителен клуб за развитие предоставя безвъзмездно помещение за срещи на медиатора със страните.
(2) В предложенията за евентуална спогодба медиаторът се ръководи от фактите, приложимия закон и справедливостта.
(3) Страните участват в помирителното производство лично или чрез изрично упълномощени представители. Те могат да бъдат подпомагани и от съветници. На срещите с медиатора трети лица могат да присъстват само със съгласие на страните.
(4) Ако опитът за помирение е успешен, постигнатата спогодба се подписва от страните и от медиатора. Един екземпляр от нея се прилага към досието по помирението.
(5) Когато помирението е постигнато по спор по висящо дело пред Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право, страните могат да поискат сключената от тях спогодба да се възпроизведе в арбитражно решение при уговорени условия.
(6) Страните се задължават да не използват като доказателство в съдебно или арбитражно производство:
1. изложените от другата страна становища или предложения, направени при опита за помирение;
2. предложенията, направени от медиатора;
3. факта, че една от страните е изявила готовност да приеме предложенията на медиатора за спогодба.
Чл. 4г. (1) Опитът за помирение приключва:
1. с подписване на споразумение при условията на чл. 4в, ал. 4;
2. с писмено уведомяване на медиатора от страните или една от тях за отказа им от опита за помирение;
3. с протокол от медиатора, който констатира, че опитът за помирение е бил неуспешен.
(2) Наличието на процедура за помирение пред други организации и лица не е пречка за провеждане на помирение по този правилник.
Чл. 4д. (1) Разноските за производството за помирение включват:
1. административна такса в размер на 20 % от арбитражната такса, определена в Тарифата, която е неразделна част от този правилник, но не по-малко от 200 лева;
2. разноските на медиатора за командировки, когато се налагат такива;
3. възнаграждението на медиатора.
(2) Разноските по помирението се понасят по равно от страните, освен ако в спогодбата е предвидено друго.
(3) Извън разноските по ал. 1 на този член, всяка от страните понася направените от нея други разходи във връзка с помирението.
(4) Възнаграждението на медиатора се определя от Председателя на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право, който се ръководи от характера на спора и употребеното време от медиатора. Той може да изиска и мнението на страните.
II. Иск и отговор на иска
Предявяване на иск
Чл. 5. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в Арбитражния съд.
(2) Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на Арбитражния съд, а ако се изпраща по пощата - в деня на подаването, отбелязан на пощенското клеймо в мястото на изпращането.
Съдържание на исковата молба
Чл. 6. (1) Исковата молба трябва да съдържа:
1. посочване на Арбитражния съд;
2. пълното наименование на страните, адрес на страните (съдебен адрес, съответно адрес за призоваване), телефон, телефакс, телекс;
3. цена на иска;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. всички доказателства в подкрепа на иска;
7. името на арбитъра и на резервния арбитър или искане те да бъдат назначени от Председателя на Арбитражния съд;
8. опис на документите, приложени към исковата молба;
9. подпис на ищеца.
(2) Към исковата молба трябва да бъдат приложени:
1. арбитражното споразумение и всички писмени доказателства, фигуриращи в описа по ал. 1, т. 8;
2. пълномощните, когато искът е предявен от пълномощник;
3. всички други необходими доказателства за активна и пасивна легитимация на страните;
4. преписи от исковата молба и приложенията й според броя на ответниците и един комплект за резервно досие;
5. платежните документи за внесени арбитражна такса и депозит за разноски, представляващ сума не по-малка от 10% от стойността на арбитражната такса.
(3) Председателят на Арбитражния съд по искане на съответната заинтересована страна може да отложи или да отмени изцяло или частично заплащането на арбитражна такса.
Цена на иска
Чл. 7. (1) Цената на иска е равна на паричната сума или стойността на правата, които се претендират. Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба.
(2) При искове за установяване или преобразуване на правоотношения цената на иска е стойността на предмета на правоотношението в момента на предявяване на иска, при искове по договори за наем с неопределен срок - от наемната цена за една година, при искове за периодични платежи за неопределено време - от сбора на платежите за три години, при искове за определено действие или бездействие - от размера на имуществения интерес на ищеца.
(3) Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.
(4) По исковете, по които цената не може да бъде определена точно или оценката представлява затруднение за ищеца, както и в случаите, когато цената на иска е определена неправилно от ищеца или изобщо не е определена, цената се определя от Председателя на Арбитражния съд.
(5) Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.
(6) Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.
(7) Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.
Проверка компетентността на Арбитражния съд
Чл. 8. (1) Решаващият състав се произнася за компетентността на Арбитражния съд и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. Арбитражното споразумение,включено в договор, е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение.
(2) Възражението, че Арбитражният съд не е компетентен да разреши изцяло или отчасти повдигнатия спор, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба, към който следва да се приложат всички писмени доказателства за установяване на това обстоятелство. Това възражение може да бъде направено и от страната, която е избрала или е участвала в избирането на арбитър.
(3) Когато в арбитражното производство бъде повдигнат въпрос, който е извън компетентността на Арбитражния съд, възражението за некомпетентност трябва да се направи веднага.
(4) Решаващият състав може да уважи и направено по-късно възражение за некомпетентност, ако има уважителна причина за закъснението или ако продължаването на делото би довело до постановяване на нищожно или недопустимо решение. В последния случай съдът може служебно да се произнесе по въпроса за компетентността си.
(5) Възражението за неподведомственост се разглежда от решаващия състав, който се произнася с определение в подготвителното заседание или в заседанието, когато е направено, освен ако разрешаването на спора относно компетентността е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.
(6) Ако решаващият състав отхвърли възражението за неподведомственост, арбитражното производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.
(7) Ако ищецът в исковата молба не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, Секретариатът на съда го поканва да представи такова споразумение или да заяви писмено, че желае, въпреки липсата на арбитражно споразумение, да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, като му предоставя седемдневен, а по международни дела - петнадесетдневен срок. Ако в дадения му срок ищецът не представи споразумение, обуславящо компетентността на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право и не заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на Арбитражния съд. Ако в предоставения му с поканата срок ищецът представи арбитражно споразумение, обосноваващо компетентността на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право,Секретариатът на съда му изпраща съобщение за внасяне на дължимата арбитражна такса и определения депозит за разноски. Ако в сроковете по настоящата алинея ищецът не представи споразумение, но заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника, Секретариатът му изпраща съобщение да внесе минималната арбитражна такса по съответната тарифа. Ако ответникът не възрази делото да бъде разгледано от Арбитражния съд, ищецът е длъжен да довнесе арбитражната такса до дължимия размер съобразно тарифата.
Отстраняване на недостатъците на исковата молба
Чл. 9. (1) Секретариатът на Арбитражния съд, ако установи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 и 2, дава на ищеца срок да отстрани недостатъците. Срокът не може да бъде по-дълъг от седем дни за вътрешни дела, съответно петнадесет дни по дела между страни поне една от които е със седалище или местожителство извън Република България, считано от деня на получаване на съобщението или от уведомлението по телекомуникационен път. Ако ищецът оспори становището на Секретариата относно редовността на исковата молба, въпросът се решава от Председателя на Арбитражния съд.
(2) До отстраняване на недостатъците исковата молба се оставя без движение.
(3) Ако ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща от Председателя на съда на ищеца. На възстановяване подлежи половината от внесената арбитражна такса и неусвоената част от депозита за разноските.
Отговор на исковата молба
Чл. 10. (1) След получаване на редовна искова молба и внасяне на арбитражната такса и депозита за разноски, Секретариатът на съда изпраща препис от исковата молба с приложенията й на ответника, както и листата на арбитрите.
(2) Едновременно с това секретариатът съобщава на ответника, че той може в срок до седем дни от получаването на преписа от исковата молба да подаде отговор. Отговорът следва да съдържа всички възражения и доводи, на които страната ще се позовава в процеса, като към него се прилагат и всички писмени доказателства.
(3) По молба на ответника посочените срокове може да бъдат продължени от Председателя на съда.
(4) В същия срок ответникът трябва да съобщи името на посочения от него арбитър и на резервния арбитър или да предостави назначаването им на Председателя на Арбитражния съд.
(5) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на Арбитражния съд. За насрещния иск се прилагат правилата на чл. чл. 6 и 9. Ако насрещното вземане е установено със сила на присъдено нещо или не се оспорва от ищеца, възражението за прихващане може да се направи и във всеки момент на производството.
(6) Неподаването на отговор не означава признание на иска.
III. Книжа, съобщения и връчване
Представяне на документите по делото
Чл. 11. (1) Преписи от исковата молба, отговорът й и приложенията към тях трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка страна да има по един, а Арбитражният съд - не по-малко от два екземпляра.
(2) Посочените в алинея 1 документи, с изключение на писмените доказателства, се представят на езика, на който е сключен договора, или на който страните са водили кореспонденцията помежду си, или на български език. Писмените доказателства, които страните ще ползват в производството, се представят в оригинал и превод, осъществен от оторизиран преводач, ако са съставени на чужд език. Преводът на тези книжа е за сметка на страната, представила книжата.
(3) Местните представят книжата си на български език, придружен с превод на езика, на който те са водили кореспонденция с другата страна, когато нейното седалище или местожителство е в чужбина.
(4) Ако книжата са представени на език, преводът на който е свързан с трудности, Секретариатът на Арбитражния съд може да задължи съответната страна да ги представи в превод на английски, руски или български език. Ако преводът не бъде представен в дадения на страната срок, исковата молба се оставя без движение.
Изпращане и връчване на документи
Чл. 12. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители в тридневен срок от получаването им.
(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се изпращат препоръчано с обратна разписка. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени чрез телеграма по телекса или по телефакса. Призовките, изпратени с телекс или телефакс, се смятат за връчени, ако има данни, че са получени, а призоваването с телеграма се удостоверява с известие за доставянето й.
(3) Всички посочени по-горе документи могат да бъдат връчени лично срещу разписка на страната, на неин представител, когато тя е юридическо лице, както и на пълномощник. При призоваване на юридически лица достатъчно е телекса или телефакса да са изпратени на посочените в съдебните документи и регистрираните съответно телексни и телефаксни апарати.
(4) Връчването може да се извърши и от представител на другата страна.
Получаване на книжата, призовките и съобщенията
Чл. 13. (1) Когато седалището, местоживеенето, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено.
(2) Документът по ал. 1 се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи, ако тя удостовери това.
(3) Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението. Ако последният ден на срока изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен ден.
IV. Решаващ състав
Решаващ състав
Чл. 14. (1) Арбитражният съд разглежда и решава възложените му спорове чрез Решаващ състав, който може да се състои от един арбитър или от трима арбитри.
(2) Председателят на Арбитражния съд може да предложи на страните да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, който двете страни да определят по взаимно съгласие или да предоставят на Председателя на Арбитражния съд да го определи.
(3) При съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено от един арбитър, който те избират от списъка на арбитрите. В този случай те избират и негов заместник. Ако страните не могат да постигнат съгласие относно избора, арбитърът и неговият заместник се назначават от Председателя на Арбитражния съд.
(4) Ако Решаващият състав е е от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър и резервен арбитър, а двамата арбитри избират от своя страна от листата на арбитрите председателя на Решаващия състав в тридневен срок от съобщението за избирането им.
(5) По дела, по които страна е чуждестранно лице или лице с преобладаващо чуждестранно участие, то може да посочи за арбитър лице, което не е вписано в листата на арбитрите. При същите условия може да се избира и председател на Решаващия състав, който не е вписан в листата на арбитрите.
(6) Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър или арбитрите не изберат председателя на решаващия състав в срока по предходната алинея, Председателят на Арбитражния съд назначава от листата на арбитрите арбитъра или председателя в седемдневен срок.
(7) Ако ищците или ответниците са няколко, те трябва да посочат по общо съгласие един арбитър и негов заместник. Ако не се постигне съгласие между ищците или ответниците, арбитърът и заместникът му се определят от Председателя на Арбитражния съд.
(8) Решението на Председателя на Арбитражния съд по ал. 2 и 3 е окончателно.
(9) Посочените от страните или избрани за председатели на Решаващия състав лица, които не са включени в листите на Арбитражния съд при Национална Асоциация Бизнес и Право, когато са приели да бъдат арбитри, са длъжни да попълнят писмена декларация по чл. 6, ал. 4 от Устава на Арбитражния съд, а така също и писмена декларация, в която изрично заявяват, че ще спазват Правилника на Арбитражния съд.
Заместване на арбитър
Чл. 15. (1) Ако арбитърът не приеме избора, почине, бъде възпрепятстван да изпълнява или не изпълнява задълженията си повече от двадесет дни, той се замества от арбитъра, посочен за негов заместник. Същото важи, ако арбитърът бъде внезапно възпрепятстван да участва в насрочено заседание. Заместникът продължава делото до неговото окончателно приключване.
(2) При условията на предходната алинея председателят на Решаващия състав се заменя по реда, по който е бил избран. Заместването на арбитър, след като вече е бил избран председател на Решаващия състав, не води до заменяването на председателя.
(3) Ако спрямо заместника настъпят условията на ал. 1, страната, която го е посочила, се поканва да посочи друг арбитър и негов заместник.
(4) Ако е необходимо и след като вземе мнението на страните, Решаващият състав в случаите, посочени в ал. ал. 1, 2 и 3, може отново да разгледа въпросите, които са били разгледани на предходните заседания по делото, състояли се преди замяната.
Отвод на арбитър
Чл. 16. (1) Когато едно лице е предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост, като представи в Секретариата на съда подписана лично от него декларация. Арбитърът има това задължение и след неговото назначаване.
(2) Всяка страна има право да направи отвод на арбитъра и на председателя на Решаващия състав, ако съществуват данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересувани от изхода на делото.
(3) Арбитърът или председателят на Решаващия състав са длъжни да се отведат при посочените в алинея 1 причини.
Процедура за отвода
Чл. 17. (1) Отводът на арбитър може да бъде направен само ако има обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност или независимост или ако той не притежава необходимата квалификация, уговорена от страните.
(2) Страната може да направи отвод на арбитър, назначен от нея или в чието назначаване е участвала, само поради основания, които са й станали известни след назначаването.
(3) Страните могат да уговарят процедурата за отвод.
(4) При липса на споразумение отвод на арбитър може да се направи не по-късно от седем дни, след като страната е узнала за образуването на Решаващия състав или след като е научила за обстоятелствата, които дават основание за отвода.
(5) Искането за отвод се прави писмено до Решаващия състав, като се посочат основанията за това.
(6) Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи с отвода, по отвода се произнася Решаващият състав.
(7) Ако насрещната страна се съгласи с отвода или той бъде уважен, новият арбитър или председателят на Решаващия състав се посочват или избират в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник.
(8) Отвод не може да бъде правен, след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и решаващият състав е пристъпил към постановяване на акта, с който приключва делото.
Отвод на вещо лице или преводач
Чл. 18. На основанията, посочени в чл. 17, ал. 1, може да се направи отвод на вещо лице или преводач. По отвода окончателно се произнася Решаващият състав.
V. Разглеждане на делото
Подготовка за разглеждане на делото
Чл. 19. (1) Решаващият състав проверява подготвено ли е делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата по делото и попълването му с доказателства с цел то да бъде бързо, икономично и правилно решено.
(2) Арбитърът или председателят на Решаващия състав може да даде на секретаря на съда отделни нареждания по подготовката на делото.
(3) Председателят на състава насрочва подготвително заседание в тридневен срок от получаване отговора на исковата молба.
(4) Когато съставът прецени, че са налице условията за това, с определение от подготвителното заседание насрочва заседание с призоваване на страните, вещите лица, преводачите и другите участващи в процеса лица. Заседанието се насрочва за дата най-късно 30 дни от тази на внасянето на исковата молба в съда.
Подготвително заседание
Чл. 20. (1) Подготвителното заседание разрешава въпросите за:
1. наличието на активна и пасивна легитимация на страните;
2. приложимите правила за арбитражното производство;
3. допустимостта и относимостта на представените доказателства;
4. компетентността на съда относно повдигнатия пред него спор - цялостна или частична;
5. обстоятелствата, които приема безспорни;
6. размера на дължимия депозит за разноски в производството;
7. назначаването на вещи лица, преводачи, както и допустимостта и недопустимостта на предявения насрещен иск.
(2) Съдът се произнася с определение, което се изпраща заедно с призовката за насроченото заседание и е задължително за страните в производството, а неизпълнението му в определения срок дава основание неизправната страна да понесе имуществена санкция. Тя се определя от състава като част от дължимата арбитражна такса.
(3) Когато открие недостатъци на исковата молба или отговора, съдът може да остави делото повторно без движение до отстраняването им.
(4) Съдът може да се произнесе и с решение по съществото на спора, ако приеме налице всички условия за постановяване на правилен, обоснован и законосъобразен акт, в случаите когато:
1. искът бъде признат от ответника в отговора на исковата молба;
2. страните са дали съгласие в исковата молба и отговора съдът да се произнесе в тяхното отсъствие.
Място за провеждане заседанията на съда
Чл. 21. (1) Заседанията на съда се провеждат в седалището му в гр. Варна.
(2) По молба на страните или по свой почин Решаващият състав при необходимост може да проведе заседанията си и на друго място.
Призоваване на заседание
Чл. 22. (1) На страните се изпращат призовки, в които се посочва времето и мястото, където ще се състои заседанието. Призовките и съобщенията трябва да бъдат изпратени така, че всяка страна да разполага с не по-малко от десет дни, за да се подготви и участва в разглеждането на делото. По делата между страни със седалище или местожителство в различни градове този срок е не по-малък от четиринадесет дни.
(2) Със съгласие на страните този срок може да бъде намален.
Език на разглеждане на делото
Чл. 23. Разглеждането на делото става на български език, но ако една от страните е със седалище или местожителство в чужбина, те могат да се споразумеят да бъде използван друг език,освен ако делото е от задължителната компетентност или представителят на страната от чужбина владее български език.Споразумението трябва да се постигне преди образуване на Решаващия състав. Той назначава за страната, която не владее български език, преводач. Възнаграждението на преводача е за сметка на тази страна,независимо от изхода на делото.
Разглеждане на делото
Чл. 24. (1) Делото се разглежда в заседание, на което страните могат да участват лично или чрез надлежно упълномощени и овластени представители.
(2) Делото се разглежда непублично. При разглеждане на делото се допускат само страните и техните представители, както и лицата, пряко ангажирани в арбитражното производство. С определение на решаващия състав и съгласието на страните на заседанието могат да присъстват и лица, които не участват в делото.
(3) По съгласие на страните делото може да бъде разгледано и решено, без те да се призовават на заседание, само въз основа на представени от тях писмени доказателства и писмени становища. Решаващият състав обаче може да призове страните на заседание ако намери, че делото се нуждае от допълнително изясняване.
(4) Делото се разглежда без призоваване на страните, ако ответникът в отговор на исковата молба признава иска.
Неявяване на страна
Чл. 25. (1) Неявяването на страна, надлежно известна за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото. Това може да стане само ако неявилата се страна е поискала то да бъде отложено по уважителни причини.
(2) Всяка страна може да поиска делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Спогодба
Чл. 26. (1) След откриване на заседанието Решаващият състав прави предложение на страните да разрешат спора по делото със спогодба.
(2) Решаващият състав може да прави предложение за спогодба във всяко положение на делото до постановяване на решението.
(3) Ако страните постигнат спогодбата пред Решаващия състав, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.
(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражно решение при уговорени условия.
Обезпечаване на иска
Чл. 27. Ако страните не са уговорили друго, Арбитражният съд може по искане на една от тях да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица. При допускане на тези мерки Арбитражният съд може да определи гаранция, която молителят да представи.
Доказателства
Чл. 28. (1) Всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или възражение.
(2) Страната може да представи писмените доказателства в оригинал или заверено от нея копие. Решаващият състав има право да поиска превод на тези доказателства на друг език, когато това е в интерес на разглеждане на делото. Предоставените от едната страна писмени доказателства се връчват на другата страна своевременно.
(3) Решаващият състав може да приеме определени факти за доказани, ако някоя от страните създаде пречки или осуети, с действие или бездействие, събирането на допуснати доказателства за тях.
(4) В арбитражното производство са допустими писмени и гласни доказателства, назначаване на вещи лица и оглед.
(5) Арбитрите преценяват доказателствата по свое вътрешно убеждение.
Събиране и проверка на доказателства
Чл. 29. (1) Проверка на доказателствата се извършва по ред, установен от Решаващия състав. Той може да възложи тази проверка на един от арбитрите. За проверката на стоки и вещи, както и за оглед, страните се уведомяват своевременно.
(2) Решаващият състав може да изисква от страните да представят и други доказателства, да назначава вещи лица или да изисква от трети лица удостоверения или други намиращи с в тях документи, когато това е необходимо, за да се разкрие истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомяват своевременно и им се дава подходящ срок за вземане на становище и представяне на насрещни доказателства.
(3) Решаващият състав може да разпореди на страните да предоставят на вещите лица необходимите сведения или да им осигурят достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на заключението. Той може по искане на всяка от страните или по свой начин да задължи вещото лице, след като представи своето заключение, да участва в заседание, за да даде пояснения. По искане на страните могат да се назначават и други вещи лица, за да дадат заключения по спорния въпрос.
(4) За събиране на доказателства в чужбина Решаващият състав може да делегира един от своите членове, като разноските се авансират от страната, поискала събиране на доказателствата.
(5) Свидетели се разпитват, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила и е изяснила какви обстоятелства ще установят.
(6) Решаващият състав или заинтересованата страна, с негово съгласие, може да поиска от компетентния съд в страната или в чужбина да събере някои доказателства, необходими за делото.
Изменение на иска
Чл. 30. Ищецът може да измени предявения иск и без съгласието на ответника. Решаващият състав може да откаже да допусне изменението на иска, ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за изменение на насрещния иск.
Участие на трети лица
Чл. 31. Встъпване и привличане на трето лице е допустимо само със съгласие на страните, а при привличане - и със съгласието на лицето, което се привлича. Същото важи и за предявяване на обратен иск срещу привлеченото лице. Привличането е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Съгласието трябва да бъде писмено.
Отлагане на делото и спиране на производството
Чл. 32. (1) Отлагане на делото по искане на страните е допустимо за срок не по-дълъг от три месеца. Съдът може по свое усмотрение да отложи делото за друго съдебно заседание, ако прецени, че това е наложително за изясняване на фактическата обстановка. В последния случай делото следва да бъде насрочено за ново заседание в срок не по-дълъг от седем дни.
(2) По молба на страните или по негов почин Решаващият състав с определение спира делото или го отлага за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
(3) Спряното дело се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му.
Протокол
Чл. 33. (1) За арбитражното заседание в тридневен срок се изготвя протокол от назначения секретар под ръководството на председателя на състава и се подписва от двамата веднага след изготвянето му, като копие от него се връчва на страните.
(2) По молба на страната, с определение на Решаващия състав, протоколът може да бъде поправен или допълнен, ако в него са допуснати грешка или пропуск. За поправката се уведомява другата страна, която може да направи възражения най-късно в следващото заседание, а ако делото е обявено за решаване - най-късно до изтичане на срока за произнасяне.
VI. Постановяване на решение или прекратяване на производството
Приложим закон
Чл. 34. (1) Решаващият състав прилага избрания от страните закон. Ако те не са уговорили друго, изборът на закон се отнася до материалното право, а не и до стълкновителните норми.
(2) Когато изборът на закон е недопустим или страните не са избрали приложимия закон, Решаващият състав прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които той счита за приложими. Ако страните са със седалище или местожителство в една и съща държава, нейните стълкновителни норми сочат приложимия закон. Когато спорното отношение се урежда от международна конвенция, прилага се тя.
(3) При всички случаи Решаващият състав прилага условията на договора и взема предвид търговските обичаи и добросъвестната търговска практика.
Решение
Чл. 35. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество.
(2) Решението се постановява не само при признание на иска, но и при отказ от иска. Когато обстоятелствата по делото налагат, по него може да бъде постановено предварително или частично решение.
(3) Решението, което отразява постигнатата между страните спогодба, има сила на обикновено решение.
(4) Когато арбитри по делата са лица извън листите на АС при НАБП, Председателят на АС назначава комисия от трима арбитри,които проверяват дали постановеният акт, с който приключва арбитражното производство, съответства на формалните изисквания на ЗМТА и Правилника на АС. Комисията е длъжна да се произнесе в писмена форма в тридневен срок от депозирането на акта в Секретариата от страна на Решаващия състав. Решаващият състав е длъжен да се съобрази с предписанията и отстрани указаните му формални недостатъци на акта в тридневен срок от постъпване на предписанията на Комисията в Секретариата. Актът не се вписва в срочната книга до отстраняване на недостатъците.
Постановяване на решение
Чл. 36. (1) След като Решаващият състав намери, че всички обстоятелства, които са свързани със спора, са достатъчно изяснени, той обявява състезанието за приключено и пристъпва към постановяването на решението. Решението трябва да се постанови в срок, не по-късно от петнадесет дни след последното заседание.
(2) Решението се взема в закрито заседание с обикновено мнозинство на членовете на Решаващия състав. Председателят гласува последен. Ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателя.
(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако то възпроизвежда уговорена от страните спогодба.
(4) Решението се изготвя от докладчика и се подписва от председателя и членовете на Решаващия състав. Ако един от арбитрите не може или откаже да подпише арбитражното решение, председателят на Решаващия състав удостоверява това със своя подпис върху решението с посочване на причините.
(5) Арбитърът, който остава на особено мнение, е длъжен да подпише решението незабавно, като обозначи позицията си с инициалите "о.м.". В седемдневен срок от подписването арбитърът е длъжен да представи в писмен вид особеното си мнение, което се прилага към решението. След изтичане на този срок се счита, че арбитърът се е отказал от особеното си мнение, като в този случай изтичането на срока се удостоверява от председателя на Решаващия състав.
(6) Когото делото се решава от един арбитър, решението се изготвя и подписва от него.
(7) Ако до изтичане на срока за представяне на писмени становища по делото, предоставен на страните от Решаващия състав, се установи, че правото на някоя от страните да бъде изслушана е било нарушено, че тя по независещи от нея причини не е могла да се яви, както и да уведоми Арбитражния съд за тази невъзможност, че делото се нуждае от допълнителни доказателства или пък от изясняване на обстоятелствата, които са от значение за правилното му решаване, Решаващият състав възобновява разглеждането на делото.
(8) Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.
(9) По въпросите за нищожността, недопустимостта на решението или ограничаване правото на страните за равно участие в защита на интересите им пред съда, както и за принудителното му изпълнение, се прилагат правилата на Закона за международния търговски арбитраж.
Съдържание на решението
Чл. 37. Решението трябва да съдържа:
1. наименование на Арбитражния съд;
2. дата и място на постановяване на решението;
3. имената на арбитрите;
4. наименование на страните и другите лица, които участват в делото;
5. делото, предмет на спора и кратко изложение на обстоятелствата по него;
6. диспозитив на решението, с изрично посочване на лицето, срещу което е уважен искът - юридическо или физическо, с всички индивидуализиращи белези - ЕГН, местожителство, седалище, № на фирменото дело за вписване, Булстат, данъчен номер и други;
7. мотиви на решението;
8. подписи на арбитрите.
Вписване на решението
Чл. 38. (1) След подписване на решението по реда на чл. 36 то се внася в Секретариата от председателя на Решаващия състав, респ. едноличния арбитър и се вписва в книгата за решения на Арбитражния съд в негово присъствие, след който момент решението се счита постановено и неоттегляемо.
(2) Книгата за решенията е на разположение на страните и техните представители.
(3) Решението се вписва в срок до 10 дни след изтичане на определения от Решаващия състав срок за представяне на писмени становища от страните, а в случаите по чл. 36, ал. 5 –при представяне на особеното мнение, респ. удостоверяване липсата на такова от председателя на Решаващия състав след изтичане на седемдневния срок по същата алинея.
(4) Председателят на Арбитражния съд може при нужда да продължи срока по предходната алинея.
Препис от решението
Чл. 39. (1) Препис от решението се връчва на страните.
(2) Ако страните не са уговорили езика, на който ще бъде написано решението, на страната по делото със седалище в чужбина се изпраща за нейна сметка превод на решението, ако тя поиска това.
(3) Преписите и преводите се заверяват от секретаря на съда с неговия подпис и печата на Арбитражния съд.
(4) Ако изготвянето на превода ще се забави, секретарят на съда съобщава на чуждестранната страна по делото извлечение от решението.
(5) Преписи от решението се връчват на страните, след като арбитражните разноски бъдат изцяло заплатени на Арбитражния съд.
Поправки и тълкуване на решението
Чл. 40. (1) Решаващият състав, по искане на всяка от страните или по свой почин, може да поправи решението относно явна фактическа грешка, която е допуснал. За исканата поправка другата страна се уведомява от молителя или от Решаващия състав, ако той действа по свой почин.
(2) Всяка от страните може да поиска от Решаващия състав тълкуване на решението. Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.
(3) По поправката и тълкуването на решението Решаващият състав изслушва страните или им дава възможност да представят в определен от него срок писмените си становища. Той се произнася по поправката и тълкуването в седемдневен срок от искането. Решението по тези въпроси се постановява при спазване на чл. 36 и 38.
(4) Поправката на решението в частта относно арбитражните разноски става с определение при спазване изискванията ал. 1 и 3.
(5) Поправката и тълкуването стават част от решението.
Допълнително решение
Чл. 41. Решаващият състав по искане на страните може да постанови допълнително решение по въпроси, които са били поставени в производството от страните по делото, но по които той не се е произнесъл. Страната, която иска допълването, трябва да уведоми другата страна за направеното от нея искане в седемдневен срок от получаването на решението. Когато искането е основателно, решаващият състав постановява допълнително решение при спазване съответно на разпоредбата на чл. 40, ал. 3.
Изпълнение на решението
Чл. 42. (1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните.
(2) Ако с решението не е даден срок за изпълнение, то трябва да бъде изпълнено незабавно.
(3) Арбитражното решение подлежи на принудително изпълнение по реда на ЗМТА и на ГПК.
Завръщане на производството с определение
Чл. 43. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение, за което се прилагат правилата на чл. 36, ал. 5 и чл. 38.
(2) Определението за прекратяване на производството се постановява:
1. при оттегляне на исковата молба на ищеца;
2. при спогодба между страните, когато не е поискано обличането й във вид на арбитражно решение;
3. при липса на предпоставки, необходими за разглеждане и решаване на делото по същество, а така също, когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на шест месеца.
(3) Ако решаващият състав още не е образуван по установения ред, определението за прекратяване на арбитражното производство се постановява от Председателя на Арбитражния съд.
Съхраняване на делата и решенията
Чл. 44. Секретариатът на съда съхранява приключените дела в течение на десет години от обявяване на решенията и определенията по тях. След изтичане на този срок делата се унищожават с изключение на решенията и мотивите към тях, както и на сключените спогодби, които се пазят завинаги.
VII. Такси, разноски и картотека
Арбитражни такси и разноски
Чл. 45. (1) Изчисляването и разпределението на арбитражните такси и покриване разходите на Арбитражния съд става в съответствие с Тарифата за таксите и разноските по делата, разглеждани от Арбитражния съд.
(2) Секретарят на съда или решаващият състав указват на страната, която иска да бъдат събирани доказателствата, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.
(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.
(4) Възнагражденията на преводачите, секретар-стенографа и вещите лица, както и техните командировъчни пари, когато се налагат командировки се определят от решаващият състав.
Картотека
Чл. 46. (1) Секретариатът на съда, по указания на Председателя на съда, води картотека на решенията, в която се вписват извадки от мотивите на решенията, които имат принципно значение.
(2) Картотеката е достъпна за всички интересуващи се. От нея могат да се издават преписи срещу заплащане на такса.
Преходни разпоредби
§ 1. Арбитражните споразумения, сключени преди влизане в сила на този Правилник и измененията му, се считат, че препращат към него, освен ако една от страните се противопостави.
§ 2. Този правилник е приет на 25.07.2002 година на заседание на Изпълнителния съвет на Национална Асоциация Бизнес и Право и утвърден от Председателя на Национална Асоциация Бизнес и Право, в сила от датата на приемането му и е изменен по предложение на Изпълнителния съвет на Национална Асоциация Бизнес и Право от 14.03.2003 година, утвърдено от Председателя на Национална Асоциация Бизнес и Право, които изменения влизат в сила от 15.03.2003 година.